За българската вина към Македония

В България нищо ново! Всеки се занимава с това, което най много не разбира. В „24 часа“ /21.07.2022 г./ бе публикуван материал на Вени Марковски от гр. Скопие, Югославия, в който се отправя призив: „България може, но и трябва да се извини на Македония“. Авторът на този бомбастичен материал е юрист по образование и системен интернет оператор по препитание. Да се чуди човек къде се навира, но явно дремещият в него югославски рефлекс неподозирано и за самия него сработва /виж публикацията в сайта thephilosophyofwar.com от 10.01.2022 г., „За хвалбата“/ . Банална истина е, че главната вина за третата национална катастрофа се носи от цар Борис III, самопровъзгласил се за „Обединител“ и неговият верен министър-председател професор Богдан Филов. A propos: Считам, че понастоящем в страната ни има прекалено много професори и генерали. А това е твърде опасно! Но да се твърди, че „царското управление организира и осъществява депортацията на 11 343 души в Тракия, Македония и Пиротско е меко казано неоснователно. Нито от историческа позиция – нещо, от което В. Марковски явно не разбира, макар и да е син и внук на видни българо-македонски писатели. Нито от правна гледна точка – нещо, в което В. Марковски би следвало, малко от малко да се ориентира. Вени Марковски твърди, че „фактите са известни…“ и най-важното – са „изследвани задълбочено от специалистите“. Свидетели сме на преднамерен подход, при който се вменява вина и декларативно се правят определени изводи, което е показател, че работата не е съвсем чиста. От обективна гледна точка следва да се зададат следните въпроси, които произтичат от публикацията на В. Марковски:

 Първо, кой „организира“ /например чия е заповедта и под чия диктовка са съставяни списъците/ и по чие политическо решение се „извършва депортацията на мирното население“? Българската или немската администрация, която е главният разпоредител в окупираните през пролетта на 1941 г. от Германия територии. Несъмнено България няма нито потенциала, нито политико-идеологическата воля и най-вече интерес от такъв тип самостоятелни действия. Вярно е, че българските окупационни власти са съдействали за осъществяването на този процес. Но чисто логистически, което произтича от: 1/ от сателитната им роля в Тристранния пакт и 2/ с цел да се избегне по-голяма историческа вина при евентуален натиск за българско участие на Източния фронт. Доколкото се отнася до използването на вагони с надпис БДЖ, може да се приеме като ход от страна на Кобургската лисица да изклинчи някоя и друга марка от германците. Но както е известно немците не ядат доматите с коловете и като цяло си остават длъжници на България, защото в крайна сметка така и не се разплащат за огромните количества селскостопанска продукция и изделия на преработващата промишленост, отправяни на Източния фронт. Та камо ли да са платили за вагоните, с които са депортирани евреите. Германците, увенчани с крупни военни победи, в типичен великодържавнически стил имат голям ищах да получават, но не и да дават. Под достойнството им е да се занимават с дреболии. Такава е диалектиката и алгоритъмът на действащите по това време междусъюзнически отношения. Впрочем въпросът с вагоните, на които талкова много се уповава Вени Марковски, и присъствието в хрониките на български униформени лица по време на депортацията може да се проследи в ДА Архиви. Надявам се, ако не са надлежно „прочистени“ от екзалтирани старателни изследователи. Второ, имала ли е възможност България да провежда самостоятелна политика на територии, които в официален план са окупирани от Германия, и дали тя носи основните политико-административни функции? Съдете сами! Пълното наименование на тази система е: „Българска окупационна зона в Германската административна област Македония“. Категорично България не е имала такава възможност! През април 1941 г. „какъв избор е имала страната при стратегическото разгръщане на световните сили? На дунавската й граница е надвиснала 100-хилядна немска армия. Въпросът е как тази армия ще премине през България по пътя си към Гърция – като съюзник или като окупатор? /Втората световна война 70 г. по-късно. УИ „К. Охридски“ 2018. с. 79, или thephilosophyofwar.com Втората световна война – предпоставки и движещи сили, 10.072018/ Трето, историческите основания на претенцията за вината на България при депортацията на 11 343 души мирно население от Македония, Тракия и Пиротско са несъстоятелни, при условие, че главната роля в окупираните области играе Германия. Нещо, което не може да се каже за същинската част на страната, където е запазена определена самотоятелност и германците нямат думата. В крайна сметка имено това помага за спасяването на българските евреи. Какви са правните основания за предявяваната от В. Марковски претенция за извинение? Както историческите, така и правните му основания са без надеждна основа. Редно е да се изясни основният въпрос: Кой носи правната вина? Този, който издава заповедите, или този, който е поставен в положението на безволев изпълнител? И чак тогава да се изграждат правни основания. Освен това защо само от Македония трябва да се иска извинение? Не е ли редно да се иска извинение подред от всички, които по един или друг начин са си присвоили части от обозначените окупирани територии, от които са депортирани мирни еврейски жители? Това обаче може да бъде основателна претенция, само ако историко-юридическите основания бъдат надлежно обосновани. Четвърто, освен всички изброени по-горе противоречия, в които изпада В. Марковски, при него не е ясно как България все пак, успява да запази собствените си, над 40-хиляди евреи, въпреки огромния външен – от немска страна, но и вътрешен натиск? Защото има и такъв. И то немалък! Мусолини например, макар и с по-голяма тежест в Тристранния пакт, не успява да устои на хитлеристкия натиск и предава на Третия райх италианските евреи. Пето, с решението за преследване на македонските антифашисти по време на окупацията, Борис III „Обединител“, Богдан Филов и техните сподвижници носят главната вина за лошите настоящи отношения между България и РС Македония. Но въпреки всичките им прегрешения и исторически провали, на името на българския цар се кръщават булеварди, а професорът археолог се изкарва едва ли не мъченик. 

Владимир Зротев    01.02.2023