За сирената и вината

На Райчо 

Ох, Боже, в какво време живеем. Има ли някой, който да не е чувал за Шампан? Или за Бри? Прочутото сирене и още по-прочутото вино /може и в обратен ред/. И кой е чувал за мъжете на вярата, мъжете на кръста от графството? Ами Оверн? Колко кръстоносци е дал на света, на най-доброто, което е света, на вярата, на жертвата му? И сега? "Блу д'Оверн", мухлясало сирене с дъх на партенки. Прочуто и скъпо. Ами Лимозен? Кой се сеща за смъртта на Ричард? Лъвското сърце, символът на рицарството, на войнишкия кръст, на... какво ли не. Нелеп изстрел, до антибиотиците още е много далеч, комична реплика на Пиета - гневливият сладострастник умира в обятията на майка си, Елеонор Аквитанска, all time палавелката и всичко това се случва в Лимозен. Но това трябва да го разказвам, а никой няма нужда от пояснения, когато Ричард Гиър след поредното дълбоко вдишване /ами това си му е номера на човека/, измрънква с дълбок поглед "Първата ми кола беше лимо/лимузина/". Опитвам се да намеря и добра страна, ами стига кървища, стига битки и гадости, я колко хубаво си е - винце, сиренце, кола с шофьор, гадните графове се радват на паричките си и толкова, ние - на дребните си наслади. Мир и любов. А сега една хаслия. Значи като си готвех уроците за Хавана, се поразрових в историите за хаванската аристокрация. Гоолямо джъмбо, какви ли не истории, все пискюлии, все с финтифлюшки, ами кубинска хава, така е. Та в по-късните времена, в по-импресионистичните багри на "шекерената аристокрация" започват да се появат съвсем екзотични, съвсем едни такива Фич-Фич сплетки. Петият маркиз на Клина на Вратата (стааара, дебела фамилия), например, се оженил за дъщерята на вицекраля на Влахия и дъщерята от този брак се казвала Не знам кояси Клаво де ла Пуерта и Щурца. Ама че име, а? Щурца. И то за хаванска маркиза. 

И си пазя ресторанта /нощен пазач съм, няма как/, зяпам тенис, швейцарския опън и гледам „Генерален спонсор - банковата група Sturdza”. А-а, де поникнал влашкият. В Хавана и в Швейцария. Бесняли, щуряли щуравите Щурца из Хавана, клъцнал им батко Фидел бизнесо, ама те си имат мая, имат си и ей ти ги - в Швейцария. И готино, те си имат банки, ние зяпаме тенис. Мир, любов, щастие. А си има и права - малко или много, закони - малко или много, не си ничия собственост. В буквалния смисъл. Иначе си собственост, ох и още как. Ама това все пак е преносно... Да, така е и все пак не мога да убедя самия себе си. Добре де, майната им на графовете. По-добре сиренце и винце. Но вярата, възторгът, истината без въпроси и съмнения, не си ли отидоха и те с Шампан, Лимозен и Оверн? За да дойде специалният гъдел на небцето? Или задника (в случая с лимузината). Поне да беше стомахът. Като с царевицата на Колумб. А то, небцето, задника. Обидно някакси.