Студът е отвън, но в душата е лято.
Там слънчева обич огрява.
Какво са сезоните? Друго богатство,
което земята дарява. - Елка Василева
Сезони трепетни преливат
и сякаш в някаква игра
сред багри в танцов ред се сливат
съдба и пепел... и искра. - Карекин Мануелян
Есента
ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента. – Христо Фотев
Не дъжд, а ангели ридаят безутешно.. - Николай Искъров
Отплава лодка в тихата,
кристално есенна вода. - Паруш Парушев
Като въздишки над морето
белеят тук на лодките платната.
И е октомври повече от всякога... - Паруш Парушев
В една дъждовна септемврийска вечер пристигна с тихи стъпки есента.
Не я усетихме как влезе, без да позвъни на входната врата,
без да предупреди да облечем със топла дреха лятното
безгрижие. – Иво Баев
Обожавам бургаските есени,
топлината на дните им,
блясъка на безкрайната шир и надвесени
пожълтели дървета зад пясъка
с медновкусния дъх на смокините. – Петър Делийски
Край морето
Край морето
Там в лагуната, където
Есента е разпиляна
Като пяна
Като пяна... - Лорис Мануелян
Събира есента портрети на тъгата.
Тъгата все пак крехко просветлява.
Усмихва се дъга над мокър тротоар
и над чадър за двама
рисува ореол. - Елка Василева
Спри есен спри, събуждаш морето.
То още спи, спокойно и добро. – „Есен и море” Лили Иванова текст Дамян Дамянов
Над мен небето есенно се плиска
в студена светлина и красота.
Пълзят мъглите и с копнеещ писък
отлитат бавно птичите ята. - Александър Геров
Сърцето ми е ледено и пусто,
очите ми - две сиви, мокри капки.
И само есенния дъжд съчувства
на мойта скръб и тихо ме оплаква. - Александър Геров
О дъжд, о дъжд обилен и печален,
по тротоарите танцуваща вода! - Гео Милев
„Дъжд вали – слънце грее”,
а във въздуха пресен
над града пламенее
разточителна есен – Валери Петров
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен! – Валери Петров
Ала те не знаят
за всички тях е първа есента.
И ето пак замрежва се безкраят
с червени, жълти, морави листи. – Валери Петров
Над земята влачи мрежи
бяла утринна мъгла,
тихо млечен път бележи
откъде да мине тя. Пристига есента...- Атанас Манчев
Както винаги падат листа.
Неизбежно и странно сияен
пламва огънят на есента
Както винаги вятър мъгли, неизбежно и странно повява –
сякаш някой върви мълчалив,
сякаш някой без глас се прощава – „Листопад” Лили Иванова текст Павел Матев
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната ми риза.
Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива. - Иван Вълев
Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно. – Недялко Йорданов
В четвъртък се удави цветето,
аз пак бях безпризорен мъж.
Но ти дойде и седми дъжд
валеше вече над моретата. – Румен Денев
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти. – Калин Донков
В леса белеят сухи вейки, като кости,
и светла паяжина с повета е слята…
Дали сърцето ми ще може да прескочи
смъртта на лятото? – Десанка Максимович
Сега е есен. Всичко бавно тлее.
Увяхват на дърветата листата.
И клоните - оголени и сиви
стърчат из дворовете мълчаливо. - Александър Вутимски
Пред мене голи - клоните - стърчат,
безсилно устремени към простора,
към слънцето с последен зов за нежност.
А злият вятър безпощадно,
жестоко къса златните листа
частици от плътта
на дървеcата - още млади,
и още живи, жадни за живот. - Александър Вутимски
Събота.
Късен следобед.
Малко вали, но приятно.
(Даже в пустинята Гоби
нямаме вечно лято.) – Вариант В, текст Миряна Башева
... тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път – Миряна Башева
С тънки човчици
дъждът кълве
прозореца -
трохата върху масата
е още топла
от думите над хляба.. – Мая Дългъчева
И макар, че тази есен
охлади добрата песен
тя предаде на града ни
красота като в съня ми
но живота му от лято
осоли като сълза. - Петя Дубарова
Есента ме поглежда с насмешка
и тръгва нататък.
Есента е красавица мургава
с черни коси... - Ивайло Диманов
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени. - Славимир Генчев
Ще дойде нашата разколебана есен...
И скакалците ще превозват евтино
изсъхналата светлина. - Николай Милчев
Не знаех всичко туй къде да сложа -
до днес имането си лятно носих,
но ето - идва есента насреща ми... - Валентина Радинска
Дъжд,
цяло ято от капки. - Весела Йосифова
Ще се превърна някой ден във есен
бродирана със цветни звуци - Весела Йосифова
Прискърцва студът. Тишините по пясъка влачи.
А слънцето още замесва любов и море.
Рибар е Октомври,
прокъсани мрежи пере. – Лили Качова
Първите жълти листа -
кокичетата на зимата. - Мария Лалева
Натюрморт
В твърдата повърхност
на нощната чаша,
засилваща се яркост,
есенни плодове. - Минору Йошиока, 1955 г. превод Виктория Стоилова
Ах, есен ли е...?
Златният вятър разклаща камъни.
Твоето камъче - пепел.
Благослови ме. - Джюнзабуро Нишиваки превод Виктория Стоилова
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае – Дамян Дамянов .
Вън ходи край къщи и пее отново
април, цветоносеца блед.
И дъха зелената пролет отрова,
по-сладка от вино и мед. – Елисавета Багряна
Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна, данетелена риза -
дойде неусетно април. – Елисавета Багряна
Казваш – пролет, а навън
вятър, студ и грип върлуват...
Като в безконечен сън
тромаво снегът танцува. - Лорис Мануелян
Зимен ден в началото на пролетта
Сняг вали над разцъфнали дървета
и не могат да се различат
снежинките от цветовете - Роман Кисьов
Листата – те са красотата на клоните или на ствола.
Пръстта напролет се намята със весела трева набола.
Андрей Германов
НАСТАНИ СЕ В КАЛЕНДАРА ПРОЛЕТТА.
И въздухът ухае по-различно
Ухае на напъпила любов
в бадемови цветчета подранили.
И вдъхвам издълбоко всеки полъх
на зимното уханно отрицание. - Елка Василева
По разкопчаните улици -
радост една нескопосана.
Пролет - по косвени улики,
мърлява и недоносена.- Мария Донева
Кой чука неспокойно по стъклата?
Навън дими и диша влажен мрак.
И облаци разкъсани се мятат
по мътния небесен похлупак. - Александър Геров
И унесен, сладко се усмихвам.
И съм син на цялата земя -
силна, необятна и притихнала
в топлите обятия на май. - Александър Геров
В това бяло цъфтене
тържествува април.
То разцъфва и в мене
и затуй ми е мил – Петър Алипиев
Слънцето ме събуди с целувка
и аз навестих пролетта.
Дъхът ми се пръсна наоколо
и стана пиян света. – Реджеб Кюпчу
Дъждът ще влезе в стаите при нас
- измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят. - Петър Караангов
Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове. - Александър Вутимски
По стъклата играят на слънцето светли петна.
Няма вече нощта. Няма ледната, черна стена. Във очите ми - нежните, весели утрини светят.
Пролетта на потоци дълбоки шуми
във сърцето ми. - Александър Вутимски
Есенният ден не жадува нищо вече,
неговите пръсти са неумолимо студени,
в сънищата си навсякъде вижда
бели снежинки непрестанно да падат… - Едит Сьодергран
Бензин и люляк смесил странно,
градът за миг ни приласка... - Ана Ахматова
Каква ли сила беше вкоренила тази пролет
в страхотните скали, над морския прибой?
Тук времето бе съхранило в орлов полет
езическа зеленина в предвременен покой.
Йордан Кръчмаров
Млади бамбукови кълнове,
засени в червено от здрачна светлина
– пролетно равноденствие. - Рюноске Акутагава
Когато пролетта се освободи
от зимния сън, който я бе скрил,
птиците, които мълчаха,
запяват. - Принцеса Нукада VII в
превод Виктория Стоилова
Всичко е бяло! И кея, и плажа.
Лодките стари. Хълма. Града.
Само морето е черно и даже
сякаш не е то вода. – Славчо Чернишев
Сняг вали, сняг вали
над заспали ели...
Не боли, не боли,
преболява, нали? – Валери Петров
Чаровна си и приказна си, зимо!
Ти ми напомняш хубава жена... – Дамян Дамянов
От сутринта все пада, пада, пада...
Приседнал на прогнилата ограда,
усещам как потъвам в бяла бездна... - Петър Алипиев
Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла - без име,
нито писана, нито разказана. – Елисавета Багряна
Надзърта денят арестант
през решетки от скреж.
Не дръзва врабче да прехвръкне
бодливата мрежа на въздуха.
И хлипащият гръклян на водата
е затъкнат с буца лед. – Блага Димитрова
Най-хубавият ден от зимата.
Дъждът изпива цветовете ми.
И чудно — той не рукна пъстър над косите ми… - Петя Дубарова
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът
Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца. – Атанас Далчев
Като острия смях на безумен
се разсипа стъклото в следите му
и зимния студ на горите
бясно вятърът хвърли върху ми. – Атанас Далчев
C бели ризи
кръстовете в гробището -
вали сняг от призори. - Аксиния Михайлова
Два кипариса, черни и жестоки,
въоръжени с копия от лед,
улучиха на слънцето сърцето. - Стефан Гечев
Застягах чантата за път. Зад мен -
дъх по стъклото и следите пресни
на плач върху ревера... Сняг стаен
в спасителни, до лудост бели преспи...
Димитрина Равалиева
О, само ти
мълчиш
сломено,
унизено,
черно -
дърво,
без устрем,
без живот -
дърво,
край ледения път
застинало в безмълвна самота. - Александър Вутимски
Перца от ангелски крила
не са ли тез снежинки бели,
които зимата добра
превръща в прелестни дантели? - Карекин Мануелян
Красиви, нереални,
сковани в мраз цветя
в прозорци огледални
ще спомнят пролетта. - Карекин Мануелян
А сега е Зима.
Няма повече сън.
Няма покой.
Няма радост.
Няма я твоята усмивка - слънце.
Няма я топлината на ръката ти.
Няма нищо.
Зима е – Иво Баев
И беше зимно, ала беше слънчево и аз спасително
излязох да си видя сянката - това растящо его.
Камелия Кондова
Ето, с бели парашути
пак се спускат снеговете
над благословената бургаска есен.
Паруш Парушев
Някога
снегът пръскаше искри,
преспи имаше и по жиците,
взимахме си довиждане
както децата си взимат бонбони. – Мария Донева
Зима е... И неизбежен
е снегът, нали?
Утре! Нека! Бял и нежен
пак да завали... - Недялко Йорданов
Разказват даже,
че снегът си имал пейка и градина.
И стихосбирка - с бели листи върху тях. - Николай Милчев
Спомен за слънце в сърцето слабее.
Вехне трева.
Сняг подранил е и вятър го вее
едва-едва. - Ана Ахматова
Една почти невидима снежинка
целуна устните ми
и остави отпечатък
върху утрото.
Денят ще бъде бял
и ще ухае на любов. - Елка Василева
Цяла нощ, цяла нощ
един стих ме болеше...
Най-накрая се съмна!
Беше сняг навалял - като в приказка!
А стихът, дето стръвно болеше у мен,
светло беше притихнал. - Елка Василева
А да си горещ и снежен е чудесно нещо,
Да си цяла снежна, ала топла пак – Петя Дубарова
Сняг вали, от бял - по-бял,
с тоя темп, в мъгла такава,
с тия стъпки, тъй ли вял
или силно завалял и животът отминава? Борис Пастернак
Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният стон
дано укроти ни. – Артюр Рембо
Вий снежинки, по яката снежна
ме целувате за кой ли път... – Марина Цветаева
Беше толкова студено,
че във въздуха висеше
замръзналото ехо на черковната камбана.
Йордан Кръчмаров
Вий снежинки, по яката снежна
ме целувате за кой ли път... – Марина Цветаева
Виж, мое чувство,
вън сняг вали
и строги кестени
осмислили са в бяло самотата си. - Миглена Дикова-Миланова
Вятърът свири по долината,
студена е Исуй-реката,
храбрецът заминава
и не се връща. Съма Циен, Шъдзи (Записки на великия историк) I век пр.н.е превод Виктория Стоилова
Под леда изворът замръзва,
струите също се втвърдяват,
потокът спира и звуците млъкват.
Тихо се раждат тъга и омраза
– в този момент тишината е
по-великолепна от звуците. - Бо Цзюй-и VIII в.
превод Виктория Стоилова
Снежна утрин. Навън,
следите от дървени налъми —
ясно очертани в знаци II, II.
Ден Суте-джо, ХVII век превод Виктория Стоилова
Сняг.
Студ, разцепен на стотици-
Синя роза. - Виктория Стоилова
Подбор Галя Микова
Топъл зимен ден,
а в сянката е още студено.
Оницура XVII век
Зима. Голи дървета.
Вятърът хвърля камъчета в камбаната.
Йоса Бусон XVIII век
Сняг - а добре, хайде да му се полюбуваме,
докато стоим на крака.
Мацу Башо XVII вek
Приятелю, запали огъня
и ще ти покажа
чудна топка сняг.
Мацу Башо XVII век
Стопи се зимният сняг,
дори лицата на звездите
светнаха от радост.
Кобаяши Исса XVIII век
Сред снежната гора
отеква ехото на стари времена.
Кобаяши Исса XVIII век
Една мила дума може да стопи три зимни месеца. Японска поговорка
Платинени от зноя небеса,
плакатно-жълти брегове и дюни
И пясъци, които нямат край...
И тишина, от блясък насветлена.
И някакво момиче, що сияй
със хубостта на цялата вселена.- Славчо Чернишев
Лято, лято! Морско лято!
Дюни. Тишина.
Синия попътен вятър,
белите платна... – Славчо Чернишев
... Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане по-хубаво от първото –
ний, влюбените, вярваме на лятото.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото. – Христо Фотев
Мракът донесе дъх на липи,
кой тази вечер може да спи. – „Щурците” текст Павел Матев
Влюбен съм във теб - Анастасия
другото е просто лято и море! – „Тоника” текст Георги Константинов
Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова, гали те и те разсмива
август, който си отива. – Мария Донева
ИМА ТАКИВА ДНИ -
като сълза в окото на лятото.
С острова -
изплувала подводница от стръмното море,
с лавината от рукнали съмнения
и потвърждение на хаоса в порядъка.
Елка Василева
Тогава, когато дори бог отсъства,
когато дори сенките на живи същества
липсват,
празен полуден: лятно време на дълбока покорност. Минору Йошиока превод Виктория Стоилова
През юли, когато белогривите вълни
плискат пяна в лицето ми,
от палубата гледам към южния град,
красив и далечен. - Джюнзабуро Нишиваки превод Виктория Стоилова
Топлината, налята със захарен сок,
обла и мека,
капна от клона на лятото. – Мария Донева
Под светлата нематериалност на уличната лампа
проблясва лятото с внезапна белота.
Коста ми ухае на щастие и сол. - Миглена Дикова-Миланова
На рамото ми падат дъждовете...
О, търпеливи дъждове на юни,
измивате ми вий сега ръцете,
приличащи на есенни петунии. - Петър Караангов
Жега е
Лениво времето разтегля миговете си
и след това заспива
сред алените макове. - Лучиан Блага
Ухае на тъга и на смокини
този късен юлски здрач. - Иван Вълев
Лютичето
във паметта ми се зазида,
и крехката му сянка ще крепи
прозрачната, уханна къща
на спомена за лятото. - Валентина Радинска
Знае ли лятото какво ни пееха
дъждовете които го носеха
в зелени мокри чаршафи...? - Весна Парун
Диша знойната природа,
слънцето ме парна зло
и стои над мене свода
като синкаво стъкло. - Ана Ахматова
В края на лятото
небето плаче
за още мъничко грях. - Весела Йосифова
От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни. - Весела Йосифова
На края на града, на края на света
са старите бургаски солници.
Над тях в пещта на лятото, прозрачна,
възнася се душата на водата. - Паруш Парушев
с изпращането на лятото
посрещам
отминалия спомен за реалността
дори омразното
ти е било
цветно
и как да се върнеш
пак в реалността - Мерия Мирчева
Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат. - Димитър Станчев
Колко блудкави романчета
лятото ще съчетай.
Колко Мичета и Анчета
пошлостта ще увенчай. - Христо Смирненски
Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат. - Димитър Станчев
Още младо е лятото, дните за повода води.
Кръстопътна, душата сама си зачева сезоните.
Лили Качова
Заровени до кръста в жаравата на юли,
соларите димяха под белия престол.
Соларите с лопати, красиво оцветени,
въртяха небесата над хълмовете сол.
Йордан Кръчмаров
Август е.
Пасаж от сребърен сафрид
свети разпилян между звездите.
Вятърът е легнал под капинов лист,
сънува нещо и насън въздиша...
Йордан Кръчмаров