Есента
ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента. – Христо Фотев
Не дъжд, а ангели ридаят безутешно.. - Николай Искъров
Обожавам бургаските есени,
топлината на дните им,
блясъка на безкрайната шир и надвесени
пожълтели дървета зад пясъка
с медновкусния дъх на смокините. – Петър Делийски
Край морето
Край морето
Там в лагуната, където
Есента е разпиляна
Като пяна
Като пяна... - Лорис Мануелян
Спри есен спри, събуждаш морето.
То още спи, спокойно и добро. – „Есен и море” Лили Иванова текст Дамян Дамянов
„Дъжд вали – слънце грее”,
а във въздуха пресен
над града пламенее
разточителна есен – Валери Петров
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен! – Валери Петров
Ала те не знаят
за всички тях е първа есента.
И ето пак замрежва се безкраят
с червени, жълти, морави лист – Валери Петров
Над земята влачи мрежи
бяла утринна мъгла,
тихо млечен път бележи
откъде да мине тя. Пристига есента...- Атанас Манчев
Както винаги падат листа.
Неизбежно и странно сияен
пламва огънят на есента
Както винаги вятър мъгли, неизбежно и странно повява –
сякаш някой върви мълчалив,
сякаш някой без глас се прощава – „Листопад” Лили Иванова текст Павел Матев
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната ми риза.
Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива. - Иван Вълев
Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно. – Недялко Йорданов
В четвъртък се удави цветето,
аз пак бях безпризорен мъж.
Но ти дойде и седми дъжд
валеше вече над моретата. – Румен Денев
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти. – Калин Донков
В леса белеят сухи вейки, като кости,
и светла паяжина с повета е слята…
Дали сърцето ми ще може да прескочи
смъртта на лятото? – Десанка Максимович
Събота.
Късен следобед.
Малко вали, но приятно.
(Даже в пустинята Гоби
нямаме вечно лято.) – Вариант В, текст Миряна Башева
... тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път – Миряна Башева
С тънки човчици
дъждът кълве
прозореца -
трохата върху масата
е още топла
от думите над хляба.. – Мая Дългъчева
И макар, че тази есен
охлади добрата песен
тя предаде на града ни
красота като в съня ми
но живота му от лято
осоли като сълза. - Петя Дубарова
Есента ме поглежда с насмешка
и тръгва нататък.
Есента е красавица мургава
с черни коси... - Ивайло Диманов
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени. - Славимир Генчев
Ще дойде нашата разколебана есен...
И скакалците ще превозват евтино
изсъхналата светлина. - Николай Милчев
Не знаех всичко туй къде да сложа -
до днес имането си лятно носих,
но ето - идва есента насреща ми... - Валентина Радинска
Дъжд,
цяло ято от капки. - Весела Йосифова
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае – Дамян Дамянов .
Казваш – пролет, а навън
вятър, студ и грип върлуват...
Като в безконечен сън
тромаво снегът танцува. - Лорис Мануелян
По разкопчаните улици -
радост една нескопосана.
Пролет - по косвени улики,
мърлява и недоносена.- Мария Донева
В това бяло цъфтене
тържествува април.
То разцъфва и в мене
и затуй ми е мил – Петър Алипиев
Слънцето ме събуди с целувка
и аз навестих пролетта.
Дъхът ми се пръсна наоколо
и стана пиян света. – Реджеб Кюпчу
Дъждът ще влезе в стаите при нас
- измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят. - Петър Караангов
Есенният ден не жадува нищо вече,
неговите пръсти са неумолимо студени,
в сънищата си навсякъде вижда
бели снежинки непрестанно да падат… - Едит Сьодергран
Бензин и люляк смесил странно,
градът за миг ни приласка... - Ана Ахматова
Всичко е бяло! И кея, и плажа.
Лодките стари. Хълма. Града.
Само морето е черно и даже
сякаш не е то вода. – Славчо Чернишев
Сняг вали, сняг вали
над заспали ели...
Не боли, не боли,
преболява, нали? – Валери Петров
Чаровна си и приказна си, зимо!
Ти ми напомняш хубава жена... – Дамян Дамянов
От сутринта все пада, пада, пада...
Приседнал на прогнилата ограда,
усещам как потъвам в бяла бездна... - Петър Алипиев
Надзърта денят арестант
през решетки от скреж.
Не дръзва врабче да прехвръкне
бодливата мрежа на въздуха.
И хлипащият гръклян на водата
е затъкнат с буца лед. – Блага Димитрова
Два кипариса, черни и жестоки,
въоръжени с копия от лед,
улучиха на слънцето сърцето – Стефан Гечев
Най-хубавият ден от зимата.
Дъждът изпива цветовете ми.
И чудно — той не рукна пъстър над косите ми… - Петя Дубарова
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът
Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца. – Атанас Далчев
Като острия смях на безумен
се разсипа стъклото в следите му
и зимния студ на горите
бясно вятърът хвърли върху ми. – Атанас Далчев
C бели ризи
кръстовете в гробището -
вали сняг от призори. - Аксиния Михайлова
Два кипариса, черни и жестоки,
въоръжени с копия от лед,
улучиха на слънцето сърцето. - Стефан Гечев
Някога
снегът пръскаше искри,
преспи имаше и по жиците,
взимахме си довиждане
както децата си взимат бонбони. – Мария Донева
Разказват даже,
че снегът си имал пейка и градина.
И стихосбирка - с бели листи върху тях. - Николай Милчев
Спомен за слънце в сърцето слабее.
Вехне трева.
Сняг подранил е и вятър го вее
едва-едва. - Ана Ахматова
Виж, мое чувство,
вън сняг вали
и строги кестени
осмислили са в бяло самотата си. - Миглена Дикова-Миланова
Платинени от зноя небеса,
плакатно-жълти брегове и дюни
И пясъци, които нямат край...
И тишина, от блясък насветлена.
И някакво момиче, що сияй
със хубостта на цялата вселена.- Славчо Чернишев
Лято, лято! Морско лято!
Дюни. Тишина.
Синия попътен вятър,
белите платна... – Славчо Чернишев
... Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане по-хубаво от първото –
ний, влюбените, вярваме на лятото.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото. – Христо Фотев
Мракът донесе дъх на липи,
кой тази вечер може да спи. – „Щурците” текст Павел Матев
Влюбен съм във теб - Анастасия
другото е просто лято и море! – „Тоника” текст Георги Константинов
Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова, гали те и те разсмива
август, който си отива. – Мария Донева
Топлината, налята със захарен сок,
обла и мека,
капна от клона на лятото. – Мария Донева
Под светлата нематериалност на уличната лампа
проблясва лятото с внезапна белота.
Коста ми ухае на щастие и сол. - Миглена Дикова-Миланова
На рамото ми падат дъждовете...
О, търпеливи дъждове на юни,
измивате ми вий сега ръцете,
приличащи на есенни петунии. - Петър Караангов
Жега е
Лениво времето разтегля миговете си
и след това заспива
сред алените макове. - Лучиан Блага
Ухае на тъга и на смокини
този късен юлски здрач. - Иван Вълев
Лютичето
във паметта ми се зазида,
и крехката му сянка ще крепи
прозрачната, уханна къща
на спомена за лятото. - Валентина Радинска
Знае ли лятото какво ни пееха
дъждовете които го носеха
в зелени мокри чаршафи...? - Весна Парун
Диша знойната природа,
слънцето ме парна зло
и стои над мене свода
като синкаво стъкло. - Ана Ахматова
В края на лятото
небето плаче
за още мъничко грях. - Весела Йосифова
Колко блудкави романчета
лятото ще съчетай.
Колко Мичета и Анчета
пошлостта ще увенчай. - Христо Смирненски