И затова изтрий сълзите със края на ръкава.
Чак до смъртта и по-нататък животът продължава.- Недялко Йорданов
Студ... Струи през восъчно огниво,
Блед светлик към Изхода от Мрака –
Там..., където в мраз студът застива
И от Мрака, дваж по-Мрак я чака... – Лорис Мануелян
... и от легло до легло
от рана до рана,
цяла нощ крак не подгъна
добра самарянка –
Смъртта. - Янаки Петров
Смъртта ти, Мамо, в сянка ме превърна
И няма смисъл нищо друго, зная.
Освен илюзията за безкрай.
Че в пустотата адска има рай...
Където ще се срещнем най-накрая. – Асен Йорданов
Сънувам нейде там ме чакат всички
любими мои мъртви. Моят род.
И ти ме викаш, Мамичко едничка.
Във друг, различен, истински живот. – Асен Йорданов
Те, мъртвите, зоват ни от простора.
И ние заобичваме смъртта.
Че нейде там са близките ни хора.
Щастливи. Зад Небесната врата. – Асен Йорданов
И за усмивката прилежна...
През сълзите... И през скръбта.
Благодаря ти, неизбежна
и храбра моя... До смъртта – Недялко Йорданов.
Смъртта!
(Аз знам) ме обкръжава - ще ме обкръжи
преди към нея да пристъпя нежно с "Мила".
Това което ми е дадено, не ми принадлежи.
Принадлежа му аз със страшна сила.
На всичко "да", но "не - не" на смъртта,
на нейните слуги, васали и слугини...
На съучастието им в бездарността,
която иска за талант да мине.
Безмилостна - без милост съм и аз
към вас, госпожо, просто аз се смея
(но през сълзи) пред тъпата ви власт
не да смъртея с вас, а да живея
е моят избор... – Христо Фотев
Животът - не смъртта - е ваше дело
в театъра - срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, - за куража, смелостта.
До корена на лудостта – вината
и всичко - да пристъпите с една
единствена закрилница - луната,
сицилианската по пластика луна...
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон...
поклон... – Христо Фотев
Така ние не усещаме никакво душевно сътресение, когато младостта умре в нас; а това всъщност е смъртта. - Монтен
Не, да се разменям не желая,
моя си живот аз искам тук.
Бил към края, нека е към края!
Тъжен, весел – тоз и никой друг! – Валери Петров
дали не е смешен изобщо човек,
дали не е смешно това, че живее и
литва след туй като сухо листо,
че люби, разлюбва, скърби и се смее
на тази земя, без да знае защо? – Валери Петров
Смърт красива, чудодейно тление:
що ли не ми носиш утешение? – Йожеф Уташи
Когато някога умра,
не искам гроб и мен да чака...
Да се превърна в светлина
и с пламъците да се слея
с надежда може би една,
че в огнен блясък пак живея!... - Карекин Мануелян
Лежа…И нищо не желая.
Въздушен като никой път.
Нима съм жив…Или дошла е
спокойната и мъдра смърт. – Недялко Йорданов
Безусловна условност, безутешна утеха, безнадеждна
надежда -
във безцелната цел, във безсмъртната смърт,
във безкрайния край. – Недялко Йорданов
Ще се разминеш там без жал на този тесен вход
със старец доста закъснял на името - живот.
Той - мое досегашно Аз - изчезващо в нощта...
Сега съм цял във твойта власт. Във плен на младостта.
Прекрасно цял... Безкрайно чист... Безсмъртен може би.
Ела над мен... Мой блян сребрист и дълго ме люби. – Недялко Йорданов
Не искам нищо!. . .
С никакви пътеки не диря
през страданието брод —
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот! – Пеньо Пенев
За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе
............................
Но земя, ти пази пак едно гнездо.
Ти не я очаквай - няма смърт.
Ще си дойде тя при вас като в роден дом.
Песента ще я връща всеки път. – „Птица” Лили Иванова, текст Дамян Дамянов
И в този миг надеждата се върна,
отблъснах се от дъното, нагоре.
Прозорците отворих и прегърнах
животът, който почваше отново, - „Предчувствие” Лили Иванова, текст А. Петров
Нека с огъня горя, да живея да умра!
Ако в пепел се превърне моят ден,
всеки огън по света, всеки въглен в пепелта нека,
нека те изгаря вместо мен! – „Огънят” Лили Иванова, текст Дамян Дамянов
Два пъти смъртта не пуска никого.
два пъти любов в живота няма. – „Обич” Лили Иванова, текст Иля Велчев
За учените смъртта не е божествено постановление – тя е просто технически проблем – Ювал Ноа Харари
През по-голямата част от историята най-добрите човешки умове са били заети с това да придават смисъл на смъртта, а не да се опитват да я победят. – Ювал Харари
Защо ли трябва да се плаша?
Когато дойде моят час,
смъртта в лицето ще погледна само миг,
а после — мраз. – Омар Хаям
За мен е плашеща мисълта, че няма къде да отидеш след смъртта – Питър Стийл
Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизличим! – Иван Радоев
Аз съм мъртъв.
И се чувствам добре. По-студен съм
от бедствие –
от пожар през зимата.
Аз вече не съм причината,
а следствие. – Иван Радоев
ПТИЦАТА
Изпъва се. Безпомощно се взира
в прозореца на нощното небе.
Усеща как болезнено умира.
И ляга в него. Да се погребе... – Асен Йорданов
Ти тихо, тихичко ще се разплачеш.
Един във друг ще ни окрие здрача.
Завинаги. Да бъдем с тебе двама.
В Смъртта и във Живота, свята Мамо. – Асен Йорданов
Все повече хора днес имат средства за живот, но нямат смисъл да живеят. - Виктор Е. Франкъл
Възможно ли е съществуването да е нашето изгнание, а нищото да е нашия дом? - Емил Чоран
Нужно е да умееш всичко, понеже даже смъртта се използва за целите на нашият живот. - Лев Шестов
Целият действителен живот е среща. - Мартин Бубер
И млъкна след това...
Но днес, дори и мъртъв, как ми говори, боже!
Едва смъртта изрича най-живите слова... – Дамян Дамянов
Поете (Гьоте) – ек от тихото изкъртен,
поете – лавър от безброй венци,
не е ли страшничко да си безсмъртен,
останал в къща, пълна с мъртъвци? – Дамян Дамянов
Не сме ли всъщност две планети с тебе?
И тъжно обитавайки две стаи,
все ще се срещнем някога в безкрая,
оставяйки две шепи топла пепел. – Дамян Дамянов
Годините грижливо ме подготвят.
Душата ми ги гледа мълчалива.
Презира тя такава подготовка. – Кръстьо Станишев
Всяка молитва,
като всяко стихотворение
е отвъд своето намерение.
А не знаеш дали е спасение,
ад ли е отвъд или рай?
Блажена самота или стълпотворение?
Или е просто -
край.- Светозар Игов
над твоя камък стръмно се люлее
последната, най-тъмната вълна,
и ти ведно със нея ще отплуваш
в посоките на безпределността. – Иван Пейчев
Щом станах известен, спрях да се страхувам от смъртта. Щом си звезда, вече не си жив. Ти си балсамиран. – Дъстин Хофман
Лъве, лъве, почакай!
Няма клетки-савани!
Умри през нощта!
И победно реви на умиране – Бойко Ламбовски
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота. - Добромир Тонев
Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.- Добромир Тонев
трепти синевата
дълбока, дълбока
и шушне в тополите
и ясена сока,
пчелата грижливо
прашеца събира -
не ми се умира,
не ми се умира... – Петър Алипиев
Под земята имам свои близки,
които отдавна са се превърнали в цветя,
а душите им - в звезди по небето – Реджеб Кюпчу
Животът, това е, което остава
да диша, тупти и цъфти след смъртта – Петя Дубарова
Скелетът на
същността ми
тупва
на земята.
Ухаеща
влага. - Миглена Дикова-Миланова
Как да си сигурен, че те е имало?
Отказвай лесни сделки със забравата. - Миглена Дикова-Миланова
Оглушали от скръб. Слепи сме вече
...
Сбогуването е взето. Писаха за смъртта ти.
Най-последната вълна, виолетова,
привечер.
PS. Милост за живите, които са щастливи единствено
в пукнатините между световете. - Миглена Дикова-Миланова
Пак пролет. Нова пролет. Но не е ли
поредна крачка към смъртта това?... - Кирил Кадийски
навярно богомолки излинели
или пък някой бръмбар закъснял
ще навестяват кротко във неделя
кубетата на черепа ми бял. - Ивайло Иванов
зад оня камък клекнала на завет
на нас Смъртта съвсем еднакво гледа... - Валентина Радинска
Спокоен съм. Смъртта е смешно кино.
Аз съм готов да литна още днес. - Валери Станков