И затова изтрий сълзите със края на ръкава.
Чак до смъртта и по-нататък животът продължава.- Недялко Йорданов
И свикнах... Приятелски някак... И без суета...
Но Господи, кой да очаква, че идва смъртта!
Недялко Йорданов
Студ... Струи през восъчно огниво,
Блед светлик към Изхода от Мрака –
Там..., където в мраз студът застива
И от Мрака, дваж по-Мрак я чака... – Лорис Мануелян
... и от легло до легло
от рана до рана,
цяла нощ крак не подгъна
добра самарянка –
Смъртта. - Янаки Петров
Смъртта ти, Мамо, в сянка ме превърна
И няма смисъл нищо друго, зная.
Освен илюзията за безкрай.
Че в пустотата адска има рай...
Където ще се срещнем най-накрая. – Асен Йорданов
Сънувам нейде там ме чакат всички
любими мои мъртви. Моят род.
И ти ме викаш, Мамичко едничка.
Във друг, различен, истински живот. – Асен Йорданов
Те, мъртвите, зоват ни от простора.
И ние заобичваме смъртта.
Че нейде там са близките ни хора.
Щастливи. Зад Небесната врата. – Асен Йорданов
И за усмивката прилежна...
През сълзите... И през скръбта.
Благодаря ти, неизбежна
и храбра моя... До смъртта – Недялко Йорданов.
Смъртта!
(Аз знам) ме обкръжава - ще ме обкръжи
преди към нея да пристъпя нежно с "Мила".
Това което ми е дадено, не ми принадлежи.
Принадлежа му аз със страшна сила.
На всичко "да", но "не - не" на смъртта,
на нейните слуги, васали и слугини...
На съучастието им в бездарността,
която иска за талант да мине.
Безмилостна - без милост съм и аз
към вас, госпожо, просто аз се смея
(но през сълзи) пред тъпата ви власт
не да смъртея с вас, а да живея
е моят избор... – Христо Фотев
Животът - не смъртта - е ваше дело
в театъра - срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, - за куража, смелостта.
До корена на лудостта – вината
и всичко - да пристъпите с една
единствена закрилница - луната,
сицилианската по пластика луна...
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон...
поклон... – Христо Фотев
На всеки ден нощта е краят -
със мрак и звездна светлина.
Затуй на тебе днес вещая:
дори смъртта не е злина. - Карекин Мануелян
Ах, как умират селските жени!
Полека скръстят восъчни ръце,
притворят клепки сякаш да придремят
и тихо своя дълъг път поемат
със просветлено от смъртта лице. - Андрей Германов
Така ние не усещаме никакво душевно сътресение, когато младостта умре в нас; а това всъщност е смъртта. - Монтен
Точен двойник е - спомен за мене,
епитафия в два реда само.
По паспорт: очи тъмнокафяви.
И особени белези няма. - Димитрина Равалиева
Не, да се разменям не желая,
моя си живот аз искам тук.
Бил към края, нека е към края!
Тъжен, весел – тоз и никой друг! – Валери Петров
дали не е смешен изобщо човек,
дали не е смешно това, че живее и
литва след туй като сухо листо,
че люби, разлюбва, скърби и се смее
на тази земя, без да знае защо? – Валери Петров
Смърт красива, чудодейно тление:
що ли не ми носиш утешение? – Йожеф Уташи
Когато някога умра,
не искам гроб и мен да чака...
Да се превърна в светлина
и с пламъците да се слея
с надежда може би една,
че в огнен блясък пак живея!... - Карекин Мануелян
Лежа…И нищо не желая.
Въздушен като никой път.
Нима съм жив…Или дошла е
спокойната и мъдра смърт. – Недялко Йорданов
Безусловна условност, безутешна утеха, безнадеждна
надежда -
във безцелната цел, във безсмъртната смърт,
във безкрайния край. – Недялко Йорданов
Ще се разминеш там без жал на този тесен вход
със старец доста закъснял на името - живот.
Той - мое досегашно Аз - изчезващо в нощта...
Сега съм цял във твойта власт. Във плен на младостта.
Прекрасно цял... Безкрайно чист... Безсмъртен може би.
Ела над мен... Мой блян сребрист и дълго ме люби. – Недялко Йорданов
И исках да заплача в храстите
и да потъна в тъмната вода,
да се изгубя без следа
в шумящия и безпределен хаос. - Александър Вутимски
Животът е за живите.
Смъртта е за мъртвите.
Нека животът е като музика,
а смъртта - неизпята нота. - Лангстън Хюз превод Даниела Сансевиеро
Човеците не падаха.
Човеците изправени вървяха.
След тях, прегърбена, препускаше Смъртта
връз пребледнял от ужас кон. – Красимир Пашов
Когато не остане нищо, за което да живея, ще пожелая да умра. - Елка Василева
УМОРИХ СЕ, УМОРИХ СЕ ДА БЪРЗАМ... ЗА НИКЪДЕ.
и един телефон постоянно да дава "заето"...
Елка Василева
Не искам нищо!. . .
С никакви пътеки не диря
през страданието брод —
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот! – Пеньо Пенев
За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе
............................
Но земя, ти пази пак едно гнездо.
Ти не я очаквай - няма смърт.
Ще си дойде тя при вас като в роден дом.
Песента ще я връща всеки път. – „Птица” Лили Иванова, текст Дамян Дамянов
И в този миг надеждата се върна,
отблъснах се от дъното, нагоре.
Прозорците отворих и прегърнах
животът, който почваше отново, - „Предчувствие” Лили Иванова, текст А. Петров
Нека с огъня горя, да живея да умра!
Ако в пепел се превърне моят ден,
всеки огън по света, всеки въглен в пепелта нека,
нека те изгаря вместо мен! – „Огънят” Лили Иванова, текст Дамян Дамянов
Два пъти смъртта не пуска никого.
два пъти любов в живота няма. – „Обич” Лили Иванова, текст Иля Велчев
За учените смъртта не е божествено постановление – тя е просто технически проблем – Ювал Ноа Харари
През по-голямата част от историята най-добрите човешки умове са били заети с това да придават смисъл на смъртта, а не да се опитват да я победят. – Ювал Харари
Защо ли трябва да се плаша?
Когато дойде моят час,
смъртта в лицето ще погледна само миг,
а после — мраз. – Омар Хаям
За мен е плашеща мисълта, че няма къде да отидеш след смъртта – Питър Стийл
Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизличим! – Иван Радоев
Аз съм мъртъв.
И се чувствам добре. По-студен съм
от бедствие –
от пожар през зимата.
Аз вече не съм причината,
а следствие. – Иван Радоев
ПТИЦАТА
Изпъва се. Безпомощно се взира
в прозореца на нощното небе.
Усеща как болезнено умира.
И ляга в него. Да се погребе... – Асен Йорданов
Ти тихо, тихичко ще се разплачеш.
Един във друг ще ни окрие здрача.
Завинаги. Да бъдем с тебе двама.
В Смъртта и във Живота, свята Мамо. – Асен Йорданов
Все повече хора днес имат средства за живот, но нямат смисъл да живеят. - Виктор Е. Франкъл
Възможно ли е съществуването да е нашето изгнание, а нищото да е нашия дом? - Емил Чоран
Нужно е да умееш всичко, понеже даже смъртта се използва за целите на нашият живот. - Лев Шестов
Целият действителен живот е среща. - Мартин Бубер
И млъкна след това...
Но днес, дори и мъртъв, как ми говори, боже!
Едва смъртта изрича най-живите слова... – Дамян Дамянов
Поете (Гьоте) – ек от тихото изкъртен,
поете – лавър от безброй венци,
не е ли страшничко да си безсмъртен,
останал в къща, пълна с мъртъвци? – Дамян Дамянов
Не сме ли всъщност две планети с тебе?
И тъжно обитавайки две стаи,
все ще се срещнем някога в безкрая,
оставяйки две шепи топла пепел. – Дамян Дамянов
Годините грижливо ме подготвят.
Душата ми ги гледа мълчалива.
Презира тя такава подготовка. – Кръстьо Станишев
Всяка молитва,
като всяко стихотворение
е отвъд своето намерение.
А не знаеш дали е спасение,
ад ли е отвъд или рай?
Блажена самота или стълпотворение?
Или е просто -
край.- Светозар Игов
над твоя камък стръмно се люлее
последната, най-тъмната вълна,
и ти ведно със нея ще отплуваш
в посоките на безпределността. – Иван Пейчев
Щом станах известен, спрях да се страхувам от смъртта. Щом си звезда, вече не си жив. Ти си балсамиран. – Дъстин Хофман
Лъве, лъве, почакай!
Няма клетки-савани!
Умри през нощта!
И победно реви на умиране – Бойко Ламбовски
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота. - Добромир Тонев
Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.- Добромир Тонев
трепти синевата
дълбока, дълбока
и шушне в тополите
и ясена сока,
пчелата грижливо
прашеца събира -
не ми се умира,
не ми се умира... – Петър Алипиев
Под земята имам свои близки,
които отдавна са се превърнали в цветя,
а душите им - в звезди по небето – Реджеб Кюпчу
Животът, това е, което остава
да диша, тупти и цъфти след смъртта – Петя Дубарова
Скелетът на
същността ми
тупва
на земята.
Ухаеща
влага. - Миглена Дикова-Миланова
Как да си сигурен, че те е имало?
Отказвай лесни сделки със забравата. - Миглена Дикова-Миланова
Оглушали от скръб. Слепи сме вече
...
Сбогуването е взето. Писаха за смъртта ти.
Най-последната вълна, виолетова,
привечер.
PS. Милост за живите, които са щастливи единствено
в пукнатините между световете. - Миглена Дикова-Миланова
Животът ни е просто ритъм
Смъртта е само такт. Но не е краят. - Мария Лалева
За смърт и любов не се моли.
Избягай, изстрадай, проклинай.
И после живей.
Ако можеш. - Мария Лалева
Пак пролет. Нова пролет. Но не е ли
поредна крачка към смъртта това?... - Кирил Кадийски
навярно богомолки излинели
или пък някой бръмбар закъснял
ще навестяват кротко във неделя
кубетата на черепа ми бял. - Ивайло Иванов
зад оня камък клекнала на завет
на нас Смъртта съвсем еднакво гледа... - Валентина Радинска
Спокоен съм. Смъртта е смешно кино.
Аз съм готов да литна още днес. - Валери Станков
Колкото повече животът ми се струва отвратителен, толкова успоредно расте страхът от смъртта. - Константин Павлов
Смъртта - това е изключително преживяване. Но предвкусването за смъртта превъзхожда като усещане всички други съблазни. - Константин Павлов
Колкото по-безсмислен е животът, толкова по-непоносима е мисълта за смъртта... - Сартр
Това, че се стремим да не мислим за смъртта, не означава , че Тя непрекъснато не мисли за нас. Сартр
с великденски, възкръсващ шепот
природата оставя знак
за вярата, че все ще има
живот по-силен от смъртта. - Валентина Шейтанова
Живей усмихнат... Силен... Ярък...
Живей!... Какъв разкош!...
И всеки ден ти е подарък...
И бонус - всяка нощ... - Недялко Йорданов
Това е... Близката далечност...
Небе... Пространства безпределни...
И цяла вечност... Цяла вечност
ще бъдем вече неразделни. - Недялко Йорданов
Денят, в който
куршумът проби дебелата
кожа на чудовището,
беше денят, в който
чудовището
се усмихна. А куршумът
пълен с лавандула
миришеше на лилаво и на нов
живот.– Таня Петрова, "Хвърчащите"
СИНЬО
Тъмносиньо
Тъжно
True and irresistible.
Тиня
Бъди там
Бъди сам
Вдъхни от синия мрак
Виж ...
И умри. – Иво Баев
по “Atomica Melancholika” на Салвадор Дали
Слънцето сече монети златни.
Пробит е кошът на надеждата...
И пръстта със смърт се храни! - Деньо Денев
човек има само две истински местожителства: дома на детството и гроба. Всички останали пространства, които обитаваме, са просто сив спектър,
размита поредица от стени, които накрая се превръщат в крипта или урна. - Виктория Стоилова
Когато слънцето изгрее,
те вече са станали,
Когато дойде залезът,
те стават от пейките,
и се прибират вкъщи.
Понякога трудно намират ключовете в джобовете си,
но винаги отварят с тъга вратите със снимки на покойните им жени. - Екатерина Карабашева
това пътуване е смърт,
избрана смърт.
“Летящият холандец” е на път
... Рогато се кикоти някой...
в тъмното. – Любов Динчева
Тази лятна трева на любов ми мирише -
на плът съкровена в мига на зачатието.
Няма смърт! Има само последно двустишие
в поетичния двубой между тялото и душата.
Стефан Стоянов
Това е скала, откъдето съвсем безразсъдно
политах навремето и не помислях за нищо,
безсмъртна била съм тогава и исках да бъда
най-волната птица до сетния миг, в който дишам.
Тоня Трайкова
Отново на тази скала съм. На същото място
попивам простора на морския залив и гледам
как долу се блъскат вълните... И става ми ясно,
че най-съкровеният полет ще бъде последен.
Тоня Трайкова
Ще се срещнат телата ни мълчаливо,
а душите ни
ще крещят неистово:
че искахме
и още искаме
да сме живи?... - Весела Димова
Нас ни погубват дребните неща.
обидно тих е краят на живота ни
от мигове, изтекли между пръстите.
За друг са Възкресението и Кръстът. - Весела Димова
Кротко стъпвай сега, да отпия от утрото злато.
Ще го нося подарък – отвъд ме очакват любими.
Ще поискам да тръгнат,
да тръгнат със мене обратно,
със дъха на треви да прегръщаме своите живи.
Лили Качова
И додето животът тъй циничен изглежда,
на една автогара - с една птица на рамо -
едно циганче гладно ми продава надежда.
И не плащам с кръвта си.
С една баничка само... – Камелия Кондова
Умра ли, кой ще слуша сред тревите
протяжната цигулка на щурците?
И кой ще шепне нежно на коси,
чиито блясъци нощта гаси? – Ласло Наги
За първи път разбра с непреодолима сила -
само скок навън е божият живот
от бездната, която го е приютила...
Смъртта е ласката след този свиден скок.
Йордан Кръчмаров
Мирише на небе тамяна.
Ядем и пием. И мълчим.
Виси като сълза тавана,
напукан и неутешим. - Йордан Кръчмаров
Няма вик. И няма стон... Покой.
Трепкат само звездите на пелина...
Колко е красиво, боже мой!
Тайнствено, горчиво и необяснимо.
Йордан Кръчмаров
Дано не дойде този ден,
когато сам не ще изтрая
и ще се спъна изтощен
пред колелата на трамвая. - Александър Геров
И остава да блести
във студените кристали.
Светъл сняг вали, вали
и лицата мъртви гали. - Александър Геров
Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни...
Въртете се, студени черни здания!...
И ти, земя, глупешки се върти! - Александър Геров
И затова за награда
ще свърши моят живот,
както листото пада
от есенното дърво. - Александър Геров
В огромна слънчева пустиня
аз вече съм изпепелен.
Мен нищо вече не боли ме...
Изобщо аз не съм роден. - Александър Геров
Ще потъна в синевата, само ехо ще остане.
Вместо мене на земята само ехо ще остане.
Разпилени, мойте думи ще се блъскат о сърцата,
като птици ще се мятат… Само ехо ще остане.
Андрей Германов
... къде отиваш? И кой те вика там?
Зад кръста на прозореца небето избледнява,
но ти си още тук.
Отсам чертата. - Паруш Парушев
Ще остареем край това море,
несетно ще се озовем пред изхода,
през който сякаш сме минавали и друг път.
Паруш Парушев
Истинският, истински живот винаги е изпълнен с болезнено остро предчувствие за смърт. И когато го няма, няма и живот... - Луис Ривера
Щрак!
И отхапана - още секунда!
На безжалостни челюсти
приличат стрелките.
Доближават ме бавно
към поредния рунд
с противника - време.
Предизвестена победа.
Но не още...
Докато душата рисува изгреви.. - Елка Василева
Щастливи - мъртвите не помнят. Щастливи - мъртвите мълчат.
Но живите - нали са живи - потеглят бавно, във несвяст
Едни сестрици-самодиви шептят в жасминовия храст...
Николай Искъров
че има - има смърт!; смъртта обзе я
отвътре къщата - от мавзолея
на изживения и балсамиран
любовен труп; и всичко е умиране. - Антон Баев
Беше сън: те препускат безспир.
Невъзможни. Безумни. И диви.
И лети — и лети като цирк —
мойта алена смърт в тия гриви! - Антон Баев
Беше лятната лудост
Беше синьо и светло,
беше парещо, алено, безразсъдно.
Нещо живо може би в нас ще остане да свети
докато стане трезво и бяло накрая. - Паруш Парушев
Аз съм този, който трябва да умре, когато дойде време да умра, така че нека живея живота си така, както искам. - Джими Хендрикс, превод Даниела Сансевиеро
И ако все пак – траурна и строга –
поискам да прекрача в оня свят,
това ще бъде само за да мога
да звънна в стих – и да разцъфна в цвят.
Марина Цветаева
Към тези, що си отиват,
към тези, що остават —
прелитат жерави… - Нацуме Сосеки превод
Виктория Стоилова
Когато по небето летят птици,
Когато морето гърми с вълни,
Когато бавно пълзи охлюв,
Когато хората обичат един друг.
И топлотата на твоите длани.
Всичко това заедно е живот.
Шунтаро Таникава превод Виктория Стоилова
Кой ще си спомни за мен след време,
както аз си спомням за старите дни,
когато аромат на портокал ще ме върне
към тези, които вече не са сред нас.
След смъртта, ще бъда ли спомен за някого?
Фудживара-но Шюндзей превод Виктория Стоилова
Към мен, който си тръгвам,
към теб, който оставаш -
есента, разделена на две. - Масаока Шики превод Виктория Стоилова