Бог нe можe да бъдe навсякъдe – затова e създал майкитe. - Еврейска поговорка
А жалостта е нещо, по-висше от нас, по-мъдро от нашите библиотеки... Майката – най-таченото на този свят, най-скъпото – тя цялата е изтъкана от жалост. Тя обича рожбата си, уважава я, ревнува я, иска ѝ доброто – да, много силно и винаги, но преди всичко, но неизменно и цял живот – майката жали. Отнеми на майката жалостта, остави ѝ висшето образование, умението да възпитава, уважението. Остави ѝ всичко, но ѝ отнеми жалостта – какво ли ще остане? – Шукшин „Боря”
Това, което се променя, когато станеш майка, е че вече не си номер 1 в собствения си живот. Ражда се най-голямата любов на живота ти – тази, която никога не си отива, а вместо това става все по-силна с годините. - Ванеса Паради
Била си ме,
но с цъфтяща клонка!
Плакал съм пред теб,
но с бисер само:
с оня свят
не ми изменяй, мамо,
ще се строполя до теб
от болка! – Йожеф Уташи
Често се говори за удивителната способност на майките с един поглед да разберат какво мислят децата им, но това не е нищо в сравнение с това как децата могат да четат мислите на майките. Ан Тайлър
Нищо не е толкова рядко на света, колкото пълната откровеност между родители и деца - Ромен Ролан
Твоите деца не са твоите деца
Те са синове и дъщери на Порива на Живота
Те са се появили ЧРЕЗ тебе, но не ОТ тебе
И макар да са с теб, не ти принадлежат – Халил Гибаран
Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.
До края съществувай във живота ми! - Христо Фотев
Мамо. Не ме изоставяй,
мамо. - Христо Фотев
Колко всички майки си приличат в света!
И сърцата им как са еднакви
Иди потърси на Украйна в степта
И след туй провери в Киренайка – Никола Вапцаров
Сбогом! – долових и с отчаяние
я поех в ръце и нежно я прегърнах.
После, във безпаметно мълчание
Аз усетих как във сянка се превърнах – Лорис Мануелян
Мамо, аз в сърцето си те скътах.
Там ти съществуваш с кръв и плът.
Ти си ми опората по пътя.
Всъщност ти си и самият път. – Асен Йорданов
Мамо, мамо, аз те чакам.
И не вярвам в твойта смърт.
Знам, че ще се върнеш някак
от безкрайния си път. – Асен Йорданов
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си – Георги Господинов
Човек е жив докато са живи майка му и баща му – поговорка
Не знам, дали това „отвъд” го има,
Но днес си тук, до мене и във мен!
И чакам пак със тебе, татко, зима
От твойта мъдра есен вдъхновен. - Лорис Мануелян
И аз вървя по пустата планета,
към тебе аз вървя - и пак лети
срещу ми, обетовано, небето
със твоята походка и черти.
...Как мога да те премълча, мой скъпи?
Ноември да забравя аз... Нощта...
Въздишката, с която ти пристъпи
в последната си родина - смъртта! - Христо Фотев
Но ето, звън на детски глас
ражда тиха обич,
ражда радост в нас.
Твоите деца играят вън сега. – „Щурците”
Едно дете
ще бъде родено наскоро! Едно дете
скоро ще милват ръцете ми! —
Миличкото! Под сърцето ми
вече тупка сърчицето му,
хълца от радост мойта жена.
Мария! Любима!
Само три месеца има
до деня,
когато в къщи
ще станем
трима! Колко е хубаво, че
и тая година
отмина! – Пеньо Пенев
Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда. – Пеньо Пенев
Ах, мило детство, ласкано
с майчина обич голяма,
за тебе небе засмяно
бяха очите на мама! – Пеньо Пенев
„Един загубен ден!” – с тъга си казвам.
А той не е един. С три личица
децата спящи светят ми в покоя.
О, спете, спете, палави деца –
три мънички безсмъртни книги мои! – Дамян Дамянов
Тате, прости ми, задето, тате,
вместо да плача, ида и пея:
„Задушница” – значи душата живее.
Твойта – във мойта, мойта – в децата. – Дамян Дамянов
Тя се разтапя
от радост и тича...
Господи, всичко
на мама прилича! - Николай Милчев