Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.
В единственият залив пак е есен.
Тук изумен откриваш своя глас
и в своя глас солен - печал и песен.
Тук ти откриваш своя верен жест.
Тук ти за миг не си човек случаен.
На твоя ден най-точния адрес
е тук - и твоя ден е ден безкраен. - Христо Фотев
Душата ми почувства, че завинаги
ще я изгубя... И започна бягството.
Прекрасното ми бягство
от Италия! - Христо Фотев
Ще ме търси може би
майка ми в нощта.
С бързите си кораби
чака ме света.
От Бургас до Кордоба
бих летял с крила.
Но ме търси може би
майка ми в нощта... - Христо Фотев
В Бургас -
на края на Бургас...
В Бургас
ний - бежанците - някога живеехме...
Събирахме се ний хиляда Тракии,
хиляда Македонии - и няколко
жестоко-маларични Беломория. - Христо Фотев
Как да знам че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.
Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив - до блясък. – Христо Фотев
В малкото казино до морето,
до морето в малкото казино
идваха моряци отдалече,
за да пият свойта чаша вино.
Идваха приятели рибари,
весело посрещани от всички.
Идваха момичета, развяли
винаги измачкани полички. - Христо Фотев
No man is an island, entire of itself; every man is a piece of the continent, a part of the main. If a clod be washed away by the sea, Europe is the less, as well as if a promontory were, as well as if a manor of they friends`s or of thine own were.
Any man`s death diminishes me, because I am involved in mankind. And therefore never send to know for whom the bell tolls; it tolls for thee.
Никой не е остров, изцяло за себе си; всеки човек е къс от континента, част от сушата. Ако морето отмие бучка пръст, Европа ще стане по-малка...
Смъртта на всеки човек ме смалява, защото аз съм част от човешкия род. И затова никога не пращай да узнаят за кого бие камбаната; тя бие за теб. - Джон Дън
Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моят живот – моят странен
и единствен словесен пейзаж. - Христо Фотев
Във стъклата есенният вятър,
долетял отдалече, плющи.
И лети, и лети, и лети
като птица - дълбоко в полята - устременият влак... И сърцето ми! - Александър Вутимски
В света съществува огромно напрежение, хората са сковани и объркани. В такъв момент си задавам въпроси: В какво вярвам аз? За какво и срещу какво трябва да се боря? - Стаинбек
Сами създавайте това, което може да спаси света – Рей Бредбъри
Но слушай как в студеното звънтят
През тази нощ антените отчетливо!
И аз не спя, и те не ще заспят
И ти не ще заспиш, ЧОВЕЧЕТВО. - Вапцаров
Звезден прах.
Звезден прах сме.
И сме сродни със всичко останало…
От един небесен зародиш сме:
пеперуди, човек и звезди. - Симеон Димитров
Скрито в ъгъла, паяче сиво
моя куфар покрива с дантела.
Ах, все още така ми отивате,
сиви пътища, кейове бели... - Димитрина Равалиева
Ти идвал ли си някога в Бургас
Да те целуне вятър със солени устни
Да ти шептят вълните с дрезгав глас
Истории за гибел и за чувства – Илчо Петков (осмокласник)
Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане.. – Христо Фотев
На морска улица бургаска
и капитанска, и рибарска
вървяхме ний по тротоара
като по струни на китара. – Христо Фотев
...Когато вървим по улици, пълни с хора, никога не се замисляме колко сме свързани помежду си. Никога не се замисляме, че може да подминаваме човек, когото с години сме търсили. - Радослав Гизгинджиев
И що? От разни сме народи,
но тука покрив той намери.
Съпруга Пенка, син Методи
скърбят по Анджело Руджиери – Валери Петров
Да си различен не стига. Истинската мяра на Индивида е Света. – Стойчо Кьосев
Този свят е пейзаж,
нарисуван с лека ръка.
Този свят е мираж,
роден от любов или самота. – „Мираж” Лили Иванова текст Павел Матев
Влюбен и млад, като нас
света днес диша,
с нашите мечти. - „Седемнадесетгодишни” Лили Иванова текст Павел Матев
Небето изпрано със синка...
Простряно... И празен легена.
И аз – една малка прашинка
в голямата прашна вселена.- Недялко Йорданов
Ти дълго ще пътуваш и при теб
ще се разсейва сумракът каторжен,
и в твоето обветрено лице
морето бронз и свобода ще сложи – Пейо Пантелеев
Да ме мами кой ще необят –
мен ми стига твойта необятност.
Нямам ли си тебе – нямам свят.
Ти си ми всемирът. И обратно. – Дамян Дамянов
Аз и светът бял. Понесени яростно.
Днеска сме тук, утре сме там.
Среща. Раздяла. И всичко останало.
Маха за „здрасти” и „сбогом” светът. – Дамян Дамянов
С очи не мога да ти се нагледам,
в душа не мога да те пъхна, свят! – Дамян Дамянов
Аз съм щастливец безмерно богат;
не съм уж Христос, а от двете си ризи
едната на първия срещнат харизвам.
Вземи я! По мярка дано ти е, Свят! – Дамян Дамянов
О, твоя кораб беше тъй далече!
О, тъй далеч бе твоя кораб, влюбен във безкрайността!
И странните названия
Баб-Ел-Мандеб, Валпарайзо, Гваделупа
звучеха като заклинания,
в които се откриваше света – Иван Пейчев
Born in the jungle Роден в джунглата
The jungle of concrete В бетонената джунгла
...
Raised in a place Израсъл в квартал
Where even street tiles beat Където и паветата
your face Посягат да те ударят
"Copper mine" "Меден рудник"
Самуел Мануелян
Мислите за теб валят. Монотонно
в брюкселския дъжд - Миглена Дикова-Миланова
Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът вече не се завръща -
сторил е място тук за света. - Славимир Генчев
Едва когато съмне и вълните
се дръпнат с уморена, топла плът,
по пясъка ще заблестят следите
на мойто връщане от дълъг път... - Ивайло Диманов
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме – навеки! - Калин Донков
Между мен е света
разстояние - шепот.
А си крещим. - Елка Василева
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тоя свят,
но този път и аз съм му свидетел. - Виолета Христова
Кръг на прозореца
с дъх разтопен:
Тихо светът
отминава край мен... - Валентина Радинска
Разлюляха прозрачни чадъри медузите
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс. - Валентина Шейтанова
Морето ме зове... Усещам как земята се люлее
върху вълните на необясними, необхватни светове.
Йордан Кръчмаров
Не ни са нужни много светове -
един свят ни е нужен.
Едни и същи хора и едни
приятели, простори, песни, книги -
очи, огреяни от светлини,
и бръчки майчини, и детски мигли. - Александър Геров
И мойто слънце своя път измина -
в борба и във копнеж то изгоря.
И аз разбрах, че моята родина
е цялата земя. - Александър Геров
Щастливо шествие на кораби
на моя град край бреговете.
Пътувам
или се завръщам... - Паруш Парушев
Хиляди отворени врати -
вода, додето погледът ти стига
и още по-нататък... И навсякъде.
Там някъде са мойте кораби от детството. - Паруш Парушев
Хайде, моя душа - да опънем платната!
Застояхме се тук, в този залив, приличащ на локва.
Нека най-сетне поеме дъха си морето.
Време е, моя душа - да опънем платната. - Паруш Парушев
Сибел танцува в Ресторанта на цветята,
в Истанбул - там, където се почувствах
и малък, и велик, и влюбен. - Антон Баев
Блещукат по небето синьо пети от ангелски нозе...
А от небесната пролука, едва открехнала врати,
Вселената - привидно глуха - в ухото спящо му шепти.
Николай Искъров
Безшумно се прибра морето,
брегът притихна и за миг
се чу - далеч от вековете -
над Троя гибелния вик. - Николай Искъров
Има някъде град, който с нещо небесно, въздушно
непрестанно сред моите литнали мисли витае.
Съществува единствено в мен, там в главата ми, сгушен
в една малка кутийка и никой за него не знае.
Тоня Трайкова
Той ни чака -
оттук на една синева разстояние.
Между него и нас, разярен,
океанът бушува. - Весела Димова
Венеция превръща се в море.
и няма ни едничък слънчев лъч
Сан Марко млъкна.
Фиестите са маски на тъгата,
а плесента е с мириса на сол. – Лили Качова
Какъв е смисълът на този град?
Нима не е създаден той единствено за мен?
Да го погълна с ненаситните си сетива, убия, излича
и построя отново – другаде
и друг… Спасен. - Пламен Антов
Ликуването е в морето да навлезе
континенталната душа,
отвъд града - отвъд прибоя -
в дълбокото на вечността. - Емили Дикенс
Нима в Хавана можеш да заспиш?
Нощта смолисти къдри е разплела.
И ти се мяташ в треска, ти гориш
Ти ставаш. Ти излизаш от хотела.. - Матей Шопкин
Не може никой да затвори в изречение Венеция.
Между греха и светостта стои водата..
Станислава Станоева
и тръгват мислено към разните пристанища и гари,
към свежите, зелени острови на Океания,
към всички градове,
където няма да отидат никога,
и шепнат като влюбени магнитните названия
Бомбай, Сидней, Панама, Порто Рико.. - Елисавета Багряна
Моят град има тръпнещо име,
благозвучно и кратко - Бургас.
Моят град е градът на звездите,
с дъх на лято, на пясък - искра.
Всеки миг и Бургас ще отплува.
надалече ще тръгне..Без път..
Тази вечер морето тъгува
и игривите миди мълчат. - Невена Елисеева 10 клас
Защо заминаваш? За да може да се върнеш. За да можеш да видиш родното място с нови очи и още повече краски. Да се върнеш там, откъдето си тръгнал, не е същото като никога да не си заминавал. - Тери Прачет
... двойни божества —
свещените планински върхове
стоят един до друг;
Гледайки към Земята-Страна:
планината Цукуба,
още обвита в зимна прегръдка
Таджихи но Махитоконихито, поема 3-382 VIII век
„Десет хиляди листа” превод Виктория Стоилова
По-дълго живели от мама,
цветята на вишната –
разтварят се,
плавно падат;
леко и тихо –
и с тях сърцето ми се носи към Далечната страна.
Акико Баба „Предания за цъфтежа на сакура“
превод Виктория Стоилова
Оклахома –
вятърни мелници,
с хоризонт във всяка посока. - Джак Керуак
превод Виктория Стоилова