Нощта

А върху всички с лунната си маска
блестеше светла, светла, просто бяла
нощта бургаска, ах, нощта бургаска,
наречена сега венецианска нощ. – Христо Фотев 

Оцелявай - но не на всяка цена!
 Обещавай се - но не обещавай!
 Ето идва нощта - с една страшна луна... 
Лека нощ, скъпи мой, и прощавай! - Христо Фотев 

Поет е утрото и Слънцето е неговата муза. 
Стих възторжен е денят.
Основната идея е човекът. 
Поанта – птицата и песента. 
Нощта е времето за прочит - Красимир Пашов 

Слънцето бе спряло сред нощта.
Посечена от лунен сърп
главата му кървеше
в черното небе. – Красимир Пашов

И сърцата тихичко приспаха 
свойта болка...,но разбраха те 
Как нощта си тръгна като плаха 
сянка на изгубено дете... - Лорис Мануелян 

Огромни са звездите тази вечер.
И цялата Вселена е пред мен. 
Нощта сега е дълга. Тъй далече, 
далече е настъпващият ден. 
Нощта е чиста. Ярка е дори... - Асен Йорданов 

Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери,
Глас забравен - нощен глас -
дочух камбаната да плаче – Ваня Костова „Рождество”, текст Пейо Пантелеев

Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели. – Борис Христов 

Бездънна нощ... И тишина. И мирис на звезди. 
Под лампата върви жена със сребърни гърди. 
С лице от сняг... С коса от скреж... И бяла гола плът. 
Каква коса... Какъв вървеж... Пристига мойта Смърт. – Недялко Йорданов

Крайбрежна улица. Мраз и пустота. 
Строшена зее близката витрина. 
Залая куче, млъкна и се свря 
във входа тъмен на двуката къща. 
Мелодия бургаска вятърът запя, 
до утрото - една и съща. – Васил Василев – Галчо  

О, колко уханни са лунните нощи! 
Безсънни, но пълни с любов и живот! 
Плътта е готов за откъсване плод... 
А душите ни искат и още, и още!... - Елка Василева

О, лятна нощ! Повикай оня вятър, 
наречен да разплита тишината... 
Любов пониква в дъното на чашата! 
И разпознава тялото душата! - Елка Василева

Съмнения - махало на нощта. 
Свободата е с решетки. - Елка Василева

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван, 
когато луната тъмнее от грях, 
когато увисва над мен моя страх, 
обесен на острия ръб на нощта - Петя Дубарова 

Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх, 
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас. – Петя Дубарова 

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият
и всяка от звездите е зеница, 
в морето скрила своя отпечатък. – Петя Дубарова 

Градът е вече пуст. И е ноемврий...                                         
Дърветата във тъмнината дремят.
Един след друг бездомните фенери
по ъглите и мостовете скитат. - Александър Вутимски

А стряхата на всичко веч е свикнала.                                       
И в полунощ, когато няма никой,
над нея слиза старата луна
и тихичко присяда до комина. - Александър Вутимски

Хайде да походим тази нощ пеша.
Не ръка в ръката, а душа в душа...
Хубав е животът... И неповторим!
И ще те събудя... И ще продължим... - Недялко Йорданов

Тревоги ще изпитаме, 
ще стигнем нови цели... 
Нощта приижда в дните ни 
като снежинки бели... „Щурците” 

Като изтърсени от кош, 
валят звезди. Изящна вечер. 
Милиарди влюбени не спят - 
от сън и разум се изключват.     
Не спи Дежурният по Свят - 
той бди. И препрочита Тютчев. – Щурците "Среща" текст Симеон Стоянов

Най-после вятъра престана 
дърветата да прави живи. 
Заспаха птици и звезди, и ниви 
и стана тихо. – Илия Буржев 

О, колко свят невикан в мрака иде ми. 
А казват, нощем всички са невидими... – Дамян Дамянов 

Стаята е синя, черно-синя. 
В нея гаснат всичките предмети. 
И остават моите години – 
залези, що и на тъмно светят. – Дамян Дамянов 

Слуша ми се „Малка нощна музика”. 
Малко зле съм, малко нощ е, моля.
Малко стар съм, малко съм с илюзии. – Дамян Дамянов 

Цяла нощ
нестинарската
жар
на небето горя
и танцуваха
боси
светулките.- Кръстьо Пастухов 

Аз съм Луната. 
От сребърен прашец създадена, 
изтъкана от нощта и морските сълзи. 
Аз съм Луната, mon amour, 
аз съм Луната – Ния Карастоянова „Хвърчащите” 

Улични лампи осветяват асфалта. 
Котка стои на перваза. 
Гледа луната. – Стефан Константинов „Хвърчащите” 

Във тази нощ сама съм в тъмнината, 
но нищо не навява самота, 
защото е изкуство под дъжда 
да можеш да говориш със водата – Петя Дубарова 

Нощта дойде и корабите-замъци 
целунаха със светлини морето – Петя Дубарова

Ето го и слънцето
за Лека нощ на
една безсънна
светла
вечер - Боян Станилов

Препъна се във облака небето
и падна като купола на храм
...
А после аз видях, сърдит и ням
как нощен дъжд приведен подковава
на облака изрязания ръб. - Петя Дубарова

В нощното небе изрязва някой
остра като нож следа. - Беат Брехбюл

Нощта е пълна със дела и тайни.
Старинна наша мъдрост ние знайме -
"Гедже гебедър", казва тя.
демек - Нощта е бременна. - Димитър Подвързачов

Нощта във синьо и вълните
в дантели бели залюлени - 
следи искрящи от звездите
във мрежи лунни разпилени. - Карекин Мануелян

През клоните на тъмните липи
нощ звездна мина... - Миглена Дикова-Миланова

Облак рине с копито във звездна трева
вързан здраво в нощта със дъждовни въжета - Диана Фъртунова

нощта е бяла, сребролунна, 
аз имам теб, ти имаш мен... - Димитър Станчев

Земята заприличва на огромен,
пълзящ из мрака паяк-кръстоносец.       
Звездите със инстинкт на насекоми
уплашено се пръскат без посока. - Стефан Стоянов

На терасата, в топлата вечер  
се стеле край теб тишината
на отмерени, бавни спирали,
и е толкова близо луната -
можеш да я погалиш... - Весела Димова

Признах си колко ме боли
Щом проговарят сенките на оживели нощи.
Любов Динчева

Морето,
в тъмната чаша на залива,
бавно угасваше.
Взе си въздух дълбоко
морето.
Заспиваше
в люлката синя. - Любов Динчева

Над залива спокойно слизаше нощта. 
И сляха се морето и брегът
в прегръдка ненаситна и дълбока,
тъй както сливат се душа със плът,
жената и мъжът, смъртта с живота.
Йордан Кръчмаров

Догарят
сухите дърва със синкав пламък.                                
Мирише на сафрид и на смола.
Отдавна е загаснал залезът.
Заспали са рибарите.
Но аз не спя. - Йордан Кръчмаров

Като черна птица нощта долита
и бавно засенчва земята.
Зад тънка мрежа от облаци скрита
примигва виновно луната. - Стоян Шахларски

Тя седеше на ръба на фонтана 
и плачеше като дете за 
изгубената си обувка.
Самата нощ я държеше внимателно в шепичка
и аз на пръсти отминах. – Пламен Антов

Високо в тъмнината циферблати
над улиците опустели бдят.
И стъпките ми тежки тишината
на влажната дълбока нощ коват.
Александър Геров

Аз скачам и разбивам с гръм стъклата.
Навън е кален и пиян разкош.
Във стаята нахлува топъл вятър
и пламналата разпиляна нощ. - Александър Геров

Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга. 
Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски. - Александър Геров

Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне. - Весела Йосифова

Мъжете на тълпи от кладенци изгребват
вода в поля, от треска пламнали по залез.
Звездите нощем плачат - по земята нийде
не виждат огледало. – Ласло Наги

Нощ, потънала в песента на лютня, 
звуци на шамисен, ронещи се 
— като ледени зърна градушка. – Мацуо Башо превод Виктория Стоилова

Сега, дори и аз, 
отрекъл се от земните чувства, 
познах тъгата. 
Бекас се вдигна над блатото… 
Тъмна есенна вечер. - Сайгьо превод Виктория Стоилова

Пролетна нощ — 
докосва се до лимон 
върха на нослето ти. - Соджо Хино
превод Виктория Стоилова

В полунощ — пролетна, 
със мен е моята съпруга, 
още девствена. - Соджо Хино превод Виктория Стоилова

Нощна завеса, 
мигът на звездите, които погаснаха сега 
— уморени — 
разкъсана коса на хората 
от долния свят.
Йосано Акико, превод Виктория Стоилова

Прелита вечерта с криле сребристи
над каменния хълм... - Николай Искъров     

Конякът в чашата звъни - 
звезда на дъното ѝ плаче,
луната мига отстрани. - Николай Искъров

Притискат се във мрачината и мръзнат нашите тела,
а на луната топлината ни хапе със усмивка зла...
Николай Искъров