Пристанище, благодаря за твоето
пространство - за голямата ти работа,
в която и най-малките подробности
са пълни със огромно самочувствие!
Благодаря ти, весело движение!
Издигай ме със своята експлозия!
Чудесно електричество - обичам те!
В хилядата ти крушки е душата ми,
открила и обикнала
света! – Христо Фотев
Защото идват чаканите кораби
и виждам аз - и слушам имената им!
Какъв прекрасен свят лежи във техните
движения, усилия
и трюмове!
И ти и аз, и ти и аз - всички ний,
и всички ний сме техните пристанища! – Христо Фотев
Пристанище –
море, отсам вълните,
завързано към кея със въжета. Пристанище –
закотвено в морето,
което към моретата пътува. – Иван Апостолов
Огромно беше лятото на юлското пристанище,
минаваше дванайсет, моряците ги нямаше.
Горещината спеше на плочите простряна
и докерите влачеха сандъците към крана. – Георги Рупчев
И чувствам – на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинагиж във пясъка
с очи, с ръце към морската безбрежност. – Петя Дубарова
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили. – Петя Дубарова
Тук открих един хълм поръбен със седеф.
Малко пристанище над което летят змейовете
на ветровете.
И къс небе голям като огнище. - Весна Парун