„Прекурсор” (и ние знаем модерни думички) на „Философите на Бургас” беше Клуб „Сократ” (Кръжока) от преди 35 години. Един запален даскал, няколко университетски асистентчета от „новата вълна”, двадесетина ученичета от Химическия техникум и ей ти го „Сократ”. Предмет – История на философията, същински смисъл – курс по свободомислие. Явно е имало нужда от такова нещо защото с годините Кръжокът укрепна, заприиждаха ученици от езиковите гимназии, няколко от асистентите станаха доценти, лекциите станаха по-подредени, по-„начетени”, а графикът немислимо (по сегашните мерки) амбициозен – два пъти седмично. Четвъртък и неделя, четвъртък и неделя. И така десет години.
После дойде бурната 89та, Кръжокът някак си се оказа бургаската база на българското дисидентство, заприиждаха лектори от Русенския комитет, от Сдружението за гласност и демокрация, заинтересуваха се от История на философията и съответните органи, ама хубаво, че сме България (а не Русия или Германия, да речем), хубаво че бързо-бързо дойде и 10ти ноември, та всичко се размина без инциденти. После започна битката за Бургаския Свободен Университет и Кръжокът - пак вътре. То бяха стачки – гладни, окупационни, седящи, то бяха демонстрации, подписки, какво ли не, ама Университетът стана, а Кръжокът освен „бойна слава” си спечели и солидна база. Вече не трябваше да се събираме полулегално по незнайни клубчета и училищни стаи, а съвсем щедро ни беше предоставен достъп до кабинети и аудитории в прекрасната университетска сграда. По това време вече и първите випуски „кръжочници” запопълваха редиците на хуманитарните профили на Софийски Университет, понатрупаха се самочувствие, контакти и ето че стана възможно да излезем на по-широко поле. Международни философски конференции. Цели две, при това с участието на студенти от Норвегия, Великобритания, Чили, Португалия и Софийския Университет.